загрузка...
Оценить
Шрифт

Очарователният призрак

1234...50
Страница 1

ГЛАВА 1

Дела Стрийт, секретарката на Пери Мейсън, първа привлече вниманието на адвоката към случая с очарователния призрак.

— На какво се усмихваш? — понита я Мейсън, когато тя му подаваше вестника.

— Това ще те заинтересува ли?

— Какво е „това“?

— Призрак, който са видели миналата нощ в парка Сиера Виста.

Мейсън взе вестника и прегледа заглавията: „Полуголо привидение плаши двама влюбени“, „Момиче заплашва призрака с гаечен ключ“.

Произшествието беше описано лековато и дори с известна доза хумор: „Нощта била вълшебна. Леела се мека лунна светлина и леките пориви на вятъра нежно си играели с листата на дърветата и храстите. Джордж Балмонт, двадесет и осем годишен, и Диана Фоли седели в паркирания си автомобил и се любували на лунната нощ. Изведнъж от сянката на дърветата се появил прекрасен, почти гол призрак, чиято неземна плът била едва прикрита от трептяща прозрачна тъкан, и се насочил право към спрелия автомобил.“

По думите на Джордж привидението се движело в ритъма на класически танц. Диана, възмутена от голотата на съществото, описва видяното с много по-малка романтичност, причина за което е различието на гледните точки на влюбените.

— Ние седяхме в колата и разговаряхме — съобщила Диана на патрулния офицер Стенли, — когато се появи момиче, което нямаше почти нищо върху себе си. Тя беше полугола и без всякаква причина започна да се закача с моя приятел. Не е вярно, че е танцувала. Тя го канеше да тръгне с нея.

— Искаше да съблазни вашия приятел ли?

— Може и така да се каже, щом ви харесва — сърдито отговорила Диана. — Но, според мен, тя просто искаше да го накара да ме изостави, за да бъдат двамата заедно.

— А какво направи Джордж? — попитал офицерът.

— Той каза: „Погледни я“ и поиска да излезе от колата. Тогава аз се намесих.

— Как точно?

— Грабнах първото нещо, което ми попадна в ръцете, и се хвърлих към нея. Изкрещях, че ще я откажа бързо от желанието и да се шляе гола и да краде чуждите момчета.

Според изявленията на полицията, „първото нещо“, попаднало в ръцете на Диана, се оказало тежък гаечен ключ.

Тогава призракът се опитал да се спаси с бягство. Диана Фоли, движенията на която били затруднени от дрехите, все пак дълго преследвала привидението, издавайки от време на време пронизителни викове, с което привлякла вниманието не само на разхождащите се из парка хора, но и няколко изсвирвания на полицейските патрули.

Съществото, наречено „привидение“, което, по думите на Джордж, имало „доста приятна земна фигура“, успяло да спечели състезанието по надбягване, а запъхтяната Диана се върнала в колата.

Усилията на полицаите и патрулите скоро се увенчали с успех — след като претърсили околността, те открили млада жена с тънко тясно наметало. Оказало се, че безоблачното небе и лунната светлина са създали илюзията, че дрехата е прозрачна.

Разпитана от полицията, жената не успяла да назове своето име и адрес. Тя казала, че нищо не си спомня.

В полицейския участък установили, че наметалото е практически единствената й дреха, като се изключи част от тънка скъпа тъкан, приличаща на воал.

В полицията разбирали, че задържаната може да бъде арестувана, но нямало преки доказателства за нейната вина. Диана не могла със сигурност да разпознае в задържаната призрака, появил се около колата им, а на Джордж тя забранила да се появява в полицията и да дава показания.

Поради вероятна загуба на памет „призракът“ в момента е настанен в болницата за спешна помощ, а полицията се опитва да идентифицира неговата самоличност…

— Така — замислено каза Пери Мейсън. — Въпросът с идентификацията навярно ще се усложни. А ако е извършила, не дай си Боже, и някакво престъпление, то тогава положението става сериозно.

— Не оплаквай предварително своя късмет, Пери — обърна се към адвоката Дела Стрийт. — Не ти показах тази информация само да те развлека. Доведената сестра на този „очарователен призрак“ те очаква в приемната.

— По дяволите! — възкликна Мейсън. — Какво иска?

— Очевидно роднините имат намерение да те помолят да се заемеш със защитата на „призрака“.

— И как се казва доведената сестра?

— Мисис Джордън. И в интерес на истината изглежда доста богата и респектираща.

Мейсън се намръщи.

— Оценката ти е доста ласкава, но независимо от всичко покани мисис Джордън.

Преди да влезе в кабинета на Мейсън, мисис Джордън за миг се спря на вратата и хвърли на адвоката бърз и изучаващ поглед. Дела Стрийт ги представи:

— Това е мистър Мейсън, мисис Джордън.

— Благодаря ви — рязко каза мисис Джордън и погледна към Дела.

— Моля заповядайте, седнете — покани я Мейсън и посочи на своята клиентка удобното кресло пред себе си. — А сега ми разкажете какво ви доведе при мен.

— Четохте ли днешните вестници? — попита мисис Джордън, след като седна в креслото и внимателно придърпа полата върху коленете си.

Мейсън кимна утвърдително.

— Чудесно — каза тя. — В такъв случай знаете за онзи призрак, за ексхибиционистката от парка, която правела стриптийз на лунна светлина.

Мейсън отново кимна и обръщайки се към мисис Джордън каза:

— Доколкото разбирам, вие не вярвате в свръхестествени явления.

— Не, не вярвам, особено когато се касае за Елеонор.

— А коя е Елеонор?

— „Призракът“. Моята доведена сестра.

— Вие съобщихте ли за това на полицията?

— Не.

— Защо?

— Аз… бих желала първо да разбера дали си струва да правя това.

— Доколкото разбрах. — каза Мейсън, — на снимката, публикувана във вестника, в жената, която си е загубила паметта, вие сте разпознали своята…

  Следующая
дизайн сайта
ARTPIXE
rubooks.org